Екология в Копенхаген

Срещата на високо равнище относно климатичните промени, която се проведе в датската столица Копенхаген между 7 и 18 декември, трябваше да доведе до ново споразумение, което след време да замени протокола от Киото.
Очакванията от срещата бяха наистина огромни и напълно в крак с тенденцията за загриженост към природата, която се разразява през последното десетилетие. Наистина може да се каже, че всичко предвещаваше постигането на споразумение, което да доведе до поне на някакъв напредък в борбата с глобалното затопляне. Налице бяха и необходимите предпоставки – всички основни замърсители бяха представени на достатъчно високо ниво, обществеността също не остана извън събитията, като бяха организирани различни инициативи в подкрепа на едно евентуално положително споразумение.
За съжаление големите очаквания и надежди не се оправдаха и конфликтите между богатите и бедните държави взеха връх на конференцията. Стигна се дори до това африканските държави да напуснат форума за кратко.
И така след като през цялата продължителност на срещата не бе постигната договореност всички трябваше да работят до късно, за да излязат изобщо с общ документ. Според постигнатото държавите „би трябвало“ да ограничат глобалното затопляне до 2°C, това са нивата, които ако бъдат прескочени ще доведат до катастрофални последици, според учените.
Документът не посочва специфични цели за орязване на парниковите емисии или пикова година за тях, но се споменава необходимостта от „сериозни орязвания“. Повечето от развиващите се държави, които са и най-силно засегнати от глобалното затопляне, искаха приемането на горна граница от 1.5 градуса, понеже 2 градуса биха могли да доведат до увеличаване на температурите с до 4 градуса в някои части на планетата.
Другото постигнато споразумение поставя „цел“ за предоставянето по 100 милиарда долара годишно на развиващите се държави, с което да им се помогне за справянето с ефектите от промяната в климата. Целта на помощите е и да поведе тези държави към път на развитие, който води до отделянето на по-ниски нива на въглерод.
Следващата голяма подобна среща ще бъде проведена през ноември 2010 в Мексико. След тазгодишния провал, обаче, надеждите не са никак високи.

R.U.S.E.

Малко случайно влезнах в бета тестовете на R.U.S.E., но сега се радвам на тази щастлива случайност. И така накратко какво представлява самата игра чиито тестове започнаха в началото на миналата седмица. R.U.S.E. е стратегия в реално време, която е с тема Втората Световна Война и по-конкретно, поне в бетата, европейския театър на бойните действия. Бетата дава възможност за онлайн игра 1vs1 или 2vs2, като играчът поема ролята на генерал, който е поставен пред голяма маса, върху която се следи развитието на битката, разположението на единиците, сградите и ресурсите. Всеки играч може да избира към коя групировка да се присъедини – съюзниците или вермахта.

Ресурсите в играта се печелят чрез хващането на складове, от които се извозват стоки към базата. Ресурсите пристигат в базата където се трансформират в парични средства, които след това можете да използвате за строителство на сгради, укрепителни съоръжения и бойни единици. Няколко са основните типове войски в играта, като те се изграждат от съответните сгради: пехота, танкове, артилерия, авиация и противотанкови войски. Отделно от това двете фракции имат специални единици, който се получават след изучаване на съответните технологии.

Една от най-важните характеристики на играта е възможността за използване на различни тактики и хитринки, които могат да бъдат активирани на бойното поле. Сред тях са такива възможности като по-бързо придвижване на войските в даден сектор от картата, прилагане на заглушававане на комуникациите, пускане на примамки, засилване на морала на собствените войски или намаляването му за вражеските и др.

Графиката на R.U.S.E. е приятна изненада като е направена с изключителни детайли на картите и единиците. Все пак, за да можете да играете без проблеми R.U.S.E. с добри детайли, ще ви е необходима и добра конфигурация. Аз не срещнах проблеми, като системата ми е преносим компютър с дву-ядрен Turion процесор с тактова честота 2.2GHz и 1MB L2 кеш, ATI Mobility Radeon 4650 и 4GB RAM.

Като цяло играта впечатлява с новаторския си подход към жанра и наистина доброто изпълнение на графиката, а за замисъла засега трябва да почакаме до пускането на финалната версия, когато ще разберем и какви ще са кампаниите и сюжетът.

Днес стартира XXVIII Софийски международен панаир на книгата

XXVIII Софийски международен панаир на книгата ще се проведе в периода от 02 до 06 декември 2009 г. в НДК. Панаирът беше открит от г-жа Йорданка Фандъкова (кмет на столицата), благодарение на която събитието ще бъде отбелязано от всички български медии. Може би усещате нотката сарказъм в горното изречение и причината е доста прозаична , тъй като книгоиздаването няма нужда от общите приказки (които чухме на откриването), а конкретни действия.


Действително проблемите в книгоиздаването у нас са ужасно много, но най-големият е свързан с ДДС-то върху книгите. Ние, наред с Дания, сме единствените страни в Европейския съюз с толкова висок данък върху книгите. Не трябва обаче да се гордеем, че по този показател се нареждаме сред „най-богатите държави“, защото няма място за гордост и радост в целенасоченото унищожаване на културата в България. Отново и отново.
Наистина е тъжно, че не интересът към книгите привлича българските журналисти (а и не само тях, тъй като централното фоайе на НДК беше претъпкано) а една личност.
Малко информация и за самия панаир. Официално е обявено, че на XXVIII Софийски международен панаир на книгата ще вземат участие 125 български издатели и книгоразпространители, както и 8 чуждестранни изложители от Русия, Гърция, Полша, Иран, Германия, Испания, Швейцария и Сърбия. Организирани са над 30 културни събития и премиери на книги. Специално за панаира пристигат представители на европейската мрежа за литература и книги - „Традуки”, която включва Албания, Босна и Херцеговина, България, Германия, Косово, Хърватска, Македония, Черна гора, Австрия, Румъния, Швейцария, Сърбия и Словения.
Също така в рамките на панаира, на 4-ти декември от 13 часа ще се проведе кръгла маса на тема „Културна и бизнес ефективност на Софийски международен панаир на книгата, в контекста на балканските панаири на книгата”. В дискусията участие ще вземат преподаватели от специалност „Книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”: доц.д-р Алберт Бенбасат, проф. дфн. Ани Гергова, д-р Ангел Манчев, ас. Марин Бодаков, д-р Васил Загоров, студенти от специалността „Книгоиздаване“, които работят по проект, проучващ балканските панаири на книгата.
Също неприятно впечатление ми направи и фактът, че от Асоциация „Българска книга“ (АБК) обявиха, че всички издатели ще предлагат книгите си с 20 % отстъпка, като както разбирате числото не е никак произволно и е свързано със споменатия данък върху книгите. С други думи от АБК се опитват да организират „мирна акция“ срещу този данък. За съжаление, след като разгледах панаира установих, че не всички от българските книгоиздатели се придържат към нея. Наистина жалко, не, защото не са намалили книгите си с определен процент, а че няма разбирателство и желание за общи действия в българския издателски бизнес. В този момент се чудя как очакват тогава да променят нещо.
Все пак силно ви съветвам, ако имате време – посетете софийския панаир на книгата, тъй като съм убеден, че няма да останете разочаровани от предлаганото разнообрази.
Наистина за малко, но все пак книгите са фокусът. А, АБК определено трябва да концентрира своите усилия и да превърне следващия панаир на книгата в истински панаир, а не в голяма книжна борса с културна програма както е в момента.
Приятно четене!

Минаха 50 години от създаването на първата в света копирна машина

Xerox 914 поставя началото на индустрия на стойност над 100 милиарда долара

Моделът на легендарната копирна машина е наречен Xerox 914, защото работи с хартия с размери до 9 на 14 инча (22,9 см на 35,6 см). В първата си версия машината прави по 7 копия в минута. Времето за излизане на първото копие е било 15 секунди. Xerox 914 е тежала 295 кг.
Хорас Бекер, главен инженер на модела 914, помни времето, когато единственият начин за копиране на информация е бил чрез индиго. „Хората дори и не помисляха за размножаване на документи във времената, когато използваха печатни машини. Това беше революция, която улесни споделянето на документи и на съдържащата се в тях информация.” казва Бекер.
Първата копирна машина е произведена в Рочестър, САЩ, от компанията Haliod, днес известна като Корпорация Xerox. За първи път е представена от тогавашния президент на Haloid – Джо Уилсън – по време на търговско изложение в Ню Йорк, през 1959 г. В самото начало устройството се ползва под наем от различни фирми. Размерът на първоначалния наем е бил $95 на месец. „Причината да започнем с отдаване под наем, трябва да призная, е, че не възлагахме сериозни надежди за развитието на този пазар.” казва Бекер.
Скоро след това машината влиза в продажба. Мащабна рекламна кампания разгласява пускането й на пазара. Броят на поръчките светкавично достига 10 000, четири от тях са за Белия Дом. Само за десет години от въвеждането на Xerox 914 на пазара са реализирани повече от 200 000 машини. И до ден днешен може да се види работещ Xerox 914 в музея Смитсониън.

Защо тичат европейците?

Някога чудили ли сте се защо хората тичат? За здраве, да поотслабнат или просто това им доставя истинско удоволствие?
Сега е моментът да разберете кои са основните причини каращи европейците да тичат редовно. Това ще стане след като изгледате клипчето показващо резултатите от проведено проучване.