Косово – вредната независимост!

Проблемът около бъдещия статут на сръбската област Косово е доста наболял в международните среди като се превръща и в основен виновник за търкания по оста Москва – Вашинготн.

В момента Косово е провинция на Сърбия, която е под администрацията на ООН от 1999 г. Може да се каже, че на практика управлението на провинцията не е в ръцете на Сърбия, а се изпълнява от Временната Административна мисия на ООН (UNMIK), която се радва на сътрудничеството на институциите на местното самоуправление. Въоръжената защита се осигурява от НАТО в лицето на KFOR.

Според статистическия институт на Косово населението се състой от 92% албанци, което естествено показва и нагласата на провинцията към независимост. Няма да се спирам на историята понеже ще са необходими, няколко страници. Интересен е сегашният дипломатически възел, в който попада областта.

Международните преговори относно статута на Косово започнаха през 2006 като завършиха безрезултатно. Очаква се след като всички опити вече са се провалили областта ще обяви независимост съвсем скоро. Естествено независимостта ще бъде един доста противоречив изход от ситуацията понеже Сърбия едва ли ще го признае, а и е декларирала намерение да скъса отношенията си с всяка държава, която признае независимостта на провинцията.

Доста е вероятно повечето страни от ЕС да признаят независимостта на Косово, естествено това ще направят и САЩ. Русия и Сърбия ще са твърдо против. За балканските страни решението е от изключителна важност поради фактът, че евентуалното възприемане на различни подходи би довело до изостряне на отношенията и дестабилизация на целия регион.

Българската политика по този въпрос на пръв прочит изглежда еднолинейна и смислена – решението е във взаимно-приемлив вариант, който да бъде прието и от албанците в Косово и от властите в Белград. Но след като това се видя, че няма да се случи няма еднозначен отговор на въпроса за признаването на евентуалната независимост на Косово.

Моето лично мнение, е че България не трябва да избързва с признаването, а вместо това да продължи консултациите с партньорите си от региона (Румъния и Гърция). Целта е постигане на единно решение в полза на региона. И трябва да сме наясно, че независимостта на областта ще доведе до лош прецедент, който може да се използва и от други малцинствени групи